В гората боли

През гората вървя по следите и кървави
Пресни рани стърчат, клони бият очите ми
Труп ощавен на бука нетленна лежи
Детска болка жигосва и във мене кипи

Писък страшен ечи и белеят се кости
Великан бездиханен крещи, плачa нощем
Сам ридае Балкана, а цветята немеят
трият сълзи, умират и тлеят

И не мога на срама аз тъгата да скърша
И не мога вкуса на смърта да избърша

Прости ни горо, прости ни майко, прости
За страха във душите, безхаберните дни
глухи, слепи и неми вървим
а дано да не сетим твойтe мъки, уви